От Суецкия канал до Гиза
Едва ли има човек на земята с туристически нюх, да не си е помислял поне веднъж за пирамидите в
Египет. Възможностите да направиш така, че това да стане реалност са няколко.
Екскурзия до там, частно пътуване/ не е за препоръчване / или това което ние
избрахме. Пътуване до там с кораб, като преди това в рамките на няколко дена
посетихме и Божи гроб в Израел.
Рано сутринта, слънцето още не е изгряло, но ние наближаваме
Порт Саид от към Средиземно море.
Ако преди това погледнете картата на Google
Maps от високо, ще видите интересното местоположение на двете населени места
Port Said и Port Fuad, разположени едно срещу друго, а в средата огромен канал.
А от другата страна на Port Fuad, отново канал. Това са двата ръкава на Суецкия
канал, вливащи се в морето. Много може да се напише за всичко това, но да не Ви
отегчавам. Двата града заедно имат население доста над 1 милион жители. Вторият
е построен точно заради това, че първият вече е бил доста пренаселен.
Започваме маневри за да спрем в огромното пристанище, което
поема огромни товари и пасажери повече от век и половина. Това е времето след
построяването на Суецкия канал, едно постижение замислено още от Наполеон
Бонапарт.
След като двете морета Средиземно и Червено са свързани и е
избегнато обикалянето на Африка, Порт Саид придобива огромно значение.
Спирането в днешно време на това пристанище за съжаление
стана доста рисково и напрегнато, въпреки че все още не са настъпили
размириците, които последваха след нашето посещение. Но желанието да стъпиш на
тези земи е по-силно от това.
Акостираме и първото което виждаме е полиция, военни джипове
с въоръжени войници, които охраняват все още празните автобуси. А те не са
никак малко, около 70-80 на брой. По
моите изчисления тук ще трябват да слязат и да се качат в тях поне 3000 пасажери. Трудна задача в тези
размирни райони. Но няма как, вече сме на брега, минаваме строг контрол и се
насочваме към автобуса с нашият номер. Пред вратата ни посреща въоръжен войник,
вътре още един цивилен, така ще протече пътуването, което е повече от 200
километра до Кайро.
Тръгваме, огромната колона се движи бавно през Порт Саид, като всяка една пресечка е
блокирана от цивилни и военни патрули и птиче не може да прехвръкне. Военни
джипове кръстосват около автобусите, прелитат хеликоптери, дано се справят с
охраната ни. Все пак туризма не трябва да спира.
Завързваме разговор с двамата охранители в автобуса, на
смесица от няколко езика. Те ни харесват, благодарение на тях през целият ден
научаваме и виждаме повечето забележителности. Отделно местен гид през цялото
време не ни дава да си поемем въздух.
Така деня се изнизва доста бързо, малък круиз по Нил, обяд
на кораб с местни танци, обиколка на Кайро, Египетски музей, пирамидите,
сфинкса и т.н. На един дъх видяхме това което искахме, какво повече.
